Карта - Долмабахче (Dolmabahçe Palace)

Долмабахче (на турски: Dolmabahçe Sarayı), разположен в район Бешикташ в Истанбул, Турция, на европейския бряг на пролива Босфор, служи като главен административен център на Османската империя от 1856 до 1887 г. и от 1909 до 1922 г. (дворецът Йълдъз е използван през междинния период).

Дворецът Долмабахче е поръчан от 31-ия султан на империята Абдул Меджид I и е построен между 1843 и 1856 г. Преди това султанът и семейството му са живели в двореца Топкапъ, но тъй като на средновековния Топкапъ му липсва съвременен стил, лукс и комфорт, в сравнение с дворците на европейските монарси, Абдул Меджид решава да построи нов модерен дворец близо до мястото на бившия дворец Бешикташ Сахил, който е разрушен. Хаджъ Саид ага е отговорен за строителните работи, докато проектът е реализиран от архитектите Гарабет Балян, неговия син Нигохос Балян и Eванис Калфа (членове на арменското семейство Балян на османски придворни архитекти).

Строителството струва пет милиона османски златни лири, или 35 тона злато, което се равнява на около 1,9 милиарда долара в днешни стойности (2021). Тази сума съответства на приблизително една четвърт от годишните данъчни приходи. Всъщност строителството е финансирано чрез обезценяване, чрез масово емитиране на книжни пари, както и чрез външни заеми. Огромните разходи поставят огромна тежест върху държавната хазна и допринасят за влошаващото се финансово състояние на Османската империя, която в крайна сметка изпада в неизпълнение на публичния си дълг през октомври 1875 г., с последващото установяване през 1881 г. на финансов контрол върху „болния човек на Европа“ от европейските сили.

Дворецът е бил дом на шестима султани от 1856 г., когато е обитаван за първи път, до премахването на халифата през 1924 г.; Последният кралски представител, живял тук, е халифът Абдулмеджид Ефенди. Закон, който влиза в сила на 3 март 1924 г., прехвърля собствеността върху двореца към националното наследство на новата турска република. Мустафа Кемал Ататюрк, основателят и първи президент на Република Турция, използва двореца като президентска резиденция през лятото и създава някои от най-важните си творби тук. В този дворец Ататюрк прекарва последните дни от лечението си, където умира на 10 ноември 1938 г.

Днес дворецът се управлява от Milli Saraylar Daire Başkanlığı (Дирекция на националните дворци), отговорна пред Великото национално събрание на Турция.